Индонезия


Галерия

Повече за Индонезия

Индонезия, официално Република Индонезия, е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 32 провинции. С население от 238 000 000 души, Индонезия се нарежда на четвърто място в света по населеност и е най-голямата мюсюлманска страна. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните-основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 18-то място в света, а по паритет на покупвателната способност – на 15-то.

Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове след Христа, когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се случват демократични промени.

На територията на Индонезия има голям брой етнически, езикови и религиозни групи, от които доминиращата са яванците. Въпреки това комплексната индонезийска идентичност е възприела исляма и индонезийския език като сплотяващи атрибути на населението. Въпреки огромното население и гъстотата му, Индонезия е на второ място в света по биоразнообразие и има обширни дъждовни и тропически гори. Само около 10% от земята се използва за селскостопанска дейност. В Индонезия има много палми и каучукови дървета. Страната произвежда голям брой продукти от палмово масло и е основен доставчик на естествен каучук. Освен това Индонезия разполага с разнообразни полезни изкопаеми и минерални ресурси, но голяма част от населението продължава да живее в бедност, а развитието на потенциала ѝ е възпрепятствано от корупция, сепаратизъм и природни бедствия.

Името Индонезия произлиза от латинската дума Indus (Инд), и гръцката nesos, което означава „остров“. Името датира от 18 век, далеч преди формирането на независима Индонезия. През 1850 г. английският етнолог Джордж Уиндзор Ърл предлага названията Indunesians и Malayunesians за жителите на „Индийския или Малайския архипелаг“. В същата публикация Джеймс Ричардсън Логан, ученик на Ърл, използва Индонезия като синоним на „Индийския архипелаг“. Въпреки това, холандски академици – в публикациите за Източните Индии – не са съгласни с употребата на Индонезия. Вместо това те използват наименованията „Малайски архипелаг“ (Maleische Archipel), „Холандски Източни Индии“ (Nederlandsch Oost Indie), „Индия“ (Indië); „Изтокът“ (de Oost) и „Insulinde“.

От 1900 г. името Индонезия започва да се употребява често в академичните среди извън Нидерландия, а индонезийски националистически групи го възприемат в политическите си програми. Адолф Бастиан, учен от Берлинския университет, популяризира името чрез книгата си Одер Indonesien die Inseln де Malayischen Archipels, 1884 – 1894. Първият индонезийски учен, използвал названието Индонезия, е Суварди Сурянингат, през 1913 г.

Вкаменени останки на известния като „явански човек“ Хомо еректус са свидетелство, че индонезийският архипелаг е бил обитаван отпреди два милиона до 500 000 години. Хомо сапиенс пристигат в региона преди около 45 хиляди години. Австронезийските народи, които формират по-голямата част от съвременното население, мигрират в Югоизточна Азия от Тайван. Те пристигат в Индонезия около 2000 г. пр. Хр., и, разпространявайки се из архипелага, изтласкват местните меланезийски народи на най-източните острови. Идеалните предпоставки за развитие на селско стопанство и усвояването на технологията на оризищата в областта още през 8-ми век пр. Хр. позволяват на села, градове и малки царства да се развият до 1-ви век сл. Хр. Стратегическите позиции на Индонезия насърчават морската търговия между островите и континента, включително с индийски царства и Китай. Тази търговия е от фундаментално значение за развитието на Индонезия.

От 7-ми век сл. Хр., мощното морско царство Сридживая процъфтява в резултат на търговията и носеното от нея влияние на индуизма и будизма. Между 8-ми и 10-ти век сл. Хр., земеделските династии Сайлендра (будистка) и Матарам (индуистка) процъфтяват и упадат на остров Ява, като оставят след себе си монументални религиозни постройки като Боробудур и Прамбанан. През 13 век в източна Ява се появява царството Маджапахит, което под ръководството на Гаджа Мада (1329 – 1364) завладява голяма част от днешна Индонезия.

Когато през 1492 г. Христофор Колумб достига до Западните Индии, той всъщност се е бил запътил към т. нар. Молукски острови – т.е. Островите на подправките. През Средновековието в Европа не виреели подправки и ценните растения били купувани от арабските търговци, които ги носели от Индонезийските острови в продължение на близо 500 години. През 1512 г. португалски кораби достигат най-сетне до Молукските острови, а по-късно ги последват и английски, френски и холандски кораби. Тогава започва „войната на подправките“. Постепенно холандците овладяват контрола върху подправките от всичките 13 000 острова. Вследствие на това били реализирани огромни печалби за Нидерландия, а Индонезия се превръща най-важната ѝ колония. Холандците водят дълги и кръвопролитни войни с местното население, както и с Великобритания и Португалия за контрола над Индонезия. Колониален статут обаче Индонезия получава едва през 1800 г., след като Холандската източноиндийска компания обявява банкрут и е национализирана като Холандски Източни Индии.

Втората световна война и японската окупация слагат край на колониалното управление, а през 1945 националистът Сукарно е избран за президент и обявява независимост. Метрополията не признава суверенитета на Индонезия и повежда конфликт – дипломатически и военен, срещу самопровъзгласилата се държава. Холандските усилия се провалят, и през декември 1949 г. под натиска на международната общност и собствените си провали Холандия признава Индонезия за независима държава. Демократичното управление на Сукарно мутира в авторитарна диктатура, в която автократът се стреми да поддържа баланса между двете основни враждуващи политически сили – армията и комунистическата партия на Индонезия (ИКП). На 30 септември 1965 г. комунистите правят опит за преврат. Отговорът на армията е брутален – между 500 000 и 1 000 000 симпатизанти на ИКП са екзекутирани под ръководството на генерал Сухарто, който впоследствие, през 1968 г., става и президент. Твърдолинейното му управление поема курс към икономическо сътрудничество със САЩ, вследствие на което Индонезия отбелязва бърз, но за сметка на това неравномерен икономически растеж, а към края на управлението си Сухарто бива обявен за най-корумпирания диктатор в човешката история.

Азиатската финансова криза през 1990-те довежда управлението на Сухарто до неговия край през 1998 г. На следващата година Източен Тимор, окупиран и репресиран от индонезийската армия в продължение на 25 години, обявява независимост. Индонезия поема по пътя на демокрацията, но ширещата се бедност, корупция, сепаратизъм, тероризъм и природни бедствия продължават да са спънка за този процес.

Актуални оферти за Индонезия