Индия, официално Република Индия, е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km. Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света и втора по население.

Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Към 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи пълен контрол върху полуострова, като прави Индия британска колония. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.

Индия е парламентарна демокрация в рамките на федерална република. Икономиката ѝ е 11-тата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 4-та по паритет на покупателната способност,но все още се отличава с много високи нива на неграмотност и корупция, а голяма част от населението ѝ страда от недохранване и болести. Въпреки проблемите си обаче е забележима в световен мащаб технологична сила със собствена космическа програма, разполага с ядрено оръжие и третата по големина армия в света.

Официалното название на страната, Индия, произлиза от древноперсийската дума синдху – историческото название на река Инд. Конституцията на Индия признава официалното използване и на названието Бхарат, което произлиза от санскритското име на древноиндийски цар, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото име, Хиндустан, се използва за название на страната по времето на Империята на великите моголи, но не се ползва с официален статут.

Храмът Минакши Аман в Мадураи, построен в началото на 17 век

Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на Древна Гърция. Още тогава племето на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език. Първите селища обаче са се появили много преди това, около 9000 година пр. Хр., които в крайна сметка образуват цивилизацията по долината на река Инд.Тя просъществува до около 500 г. пр. Хр., когато започва раздробяването ѝ и образуването на редица малки държави, известни като махаджанапади.

Към 3 век пр. Хр. дребните държави на територията на почти цяла днешна Индия се обединяват под контрола на Маурийската империя, чийто разцвет е при управлението на Ашока Велики.След 3-ти век сл. Хр. на власт идва династията Гупта, благодарение на която Индия навлиза в своя златен век. По същото време в Южна Индия се появяват други империи – тези на Чалукя, Чола и Виджаянагара. Във всички тези империи се развиват философията, математиката, литературата, астрономията, медицината, изкуството и религията.

Между 10-ти и 12-ти век в индийския субконтинент последователно започват да навлизат мюсюлмански нашественици от Централна Азия, които консолидират властта си в Северна Индия и създават изключително силната Моголска империя. Император Акбар Велики превръща държавата си в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запази мира между стотиците различни народи и религии вътре в нея.

През 16 век европейци от различни държави – Португалия, Великобритания, Холандия и Франция, създават в Индия свои търговски компании и мрежи, които започват да снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече чай и подправки. До средата на 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи монопол върху търговията в Индия.През 1857 година избухва въстание срещу Източноиндийската компания. То не успява да премахне британския контрол върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията. В резултат на това Индия е превърната в директно владение на Британската корона. До началото на 20 век се оформят няколко движения за независимост, като най-силно след 1900 година се оформя т. нар. Индийски национален конгрес. Махатма Ганди повежда милиони индийци на мирни шествия срещу чуждото управление.

На 15 август 1947 г. Индия получава своята независимост, но от нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува държавата Пакистан.На 26 януари 1950 г. страната е обявена за република и в сила влиза първата ѝ конституция.

Оттогава насам Индия води войни срещу религиозни екстремисти на своя територия, воюва с Пакистан (войни през 1947, 1965, 1971 и 1999 г.) и Китай (1962 г.), опитва се да установи контрол върху спорната територия Джаму и Кашмир и претърпява редица терористични атаки, организирани от различни групировки. През 1971 г. Индия изпраща войски, които да помогнат на Източен Пакистан (днешен Бангладеш) да обяви своята независимост от Пакистан.

Три години по-късно (1974 г.) индийската армия провежда първия за страната ядрен опит, което превръща Индия в значителен играч на международната политическа сцена. След 1991 г. са предприети и икономически реформи, които превръщат страната в една от най-бързоразвиващите се в света.

Индия е разположена на големия азиатски полуостров Индустан, наричан още Индийски субконтинент. Полуостровът е дълбоко вдаден в Индийския океан, между Арабско море и Бенгалския залив. Покрай тях се простират тесни равнини.

Релефът на Индия е изключително разнообразен – високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони. Голяма част от Индия заемат най-високите планини на Земята – Хималаите. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цяла Северна Индия, по протежение на 2500 km. Хималаите са младонагънати планини, които продължават да се издигат в резултат на мощното тектонско движение (в северна посока) на Индустанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия – връх Канченджонга (8598 m). В най-северния край на страната се издига част от хребетите на високата низина Каракорум.

На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречени Индо-Гангска равнина. Голяма част от тях заемат долините на реките Ганг и Брахмапутра. Заливните им тераси и общата им делта (най-голямата в света – около 80 000 km2) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородни алувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите. Сред тях е и най-голямата индийска река – Ганг, чиито води напояват част от територията на Индия.

Широката и бавно течаща река Ганг, дълга 2500 km, оформя обширна плоска низина, разположена на територията на Индия и Бангладеш. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен на катастрофални наводнения и силни тайфуни.

Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиня Тар на северозапад, пресечена от границата на Индия и Пакистан. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индустан е зает от платото Декан (около 600 m ср. н. в.) От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планини Източни и Западни Гхати, които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега.

С изключение на планините и пустинните райони, в Индия доминира субекваториалният, мусонен климат. В Североизточна Индия, в платото Шилонг (1300 m н.в.), се намира селището Черапунджи – най-дъждовното място на Земята – средните годишни валежи тук достигат 12 000 mm.