Румъния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 391 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

Общата дължина на границата на Румъния е 3 149,9 km, от тях 681 km с Молдова, 649 km с Украйна, 631 km с България, 546 km със Сърбия и 448 km с Унгария. Най-високата точка в страната е връх Молдовяну (2 544 m н.м) в Карпатите.

С площ от 238 391 km² Румъния е най-голямата държава в Югоизточна Европа и на 12-то място по големина в Европа. Намира се между 43° и 49° северна г. ш. и между 20° и 30° източна г. д. Теренът се разпределя приблизително поравно между планини, хълмове и равнини. Карпатите доминират в центъра на Румъния с 14 планински вериги, достигащи над 2000 m. Най-високата точка е връх Молдовяну (2544 m). Те са заобиколени от молдовското и трансилванското плато и Среднодунавската и Дунавската равнина. 47% от територията на страната е покрита с естествени и полуестествени екосистеми. Има почти 10 000 km² (около 5% от общата площ) защитени зони в Румъния, включващи три национални парка, три биосферни резервата и р. Дунав, която се влива в Черно море и формира голяма част от границата със Сърбия и България. Румъния има една от най-големите области на девствени гори в Европа, която обхваща почти 27% от територията на страната. Някои растителни видове (3700) са идентифицирани в страната, от които 23 са обявени за природни забележителности, 4 изчезнали, 39 застрашени, 171 уязвими и 1253 редки. Фауната се състои от 33 792 вида животни, от които 33085 безгръбначни и 707 гръбначни с почти 400 уникални вида бозайници, птици, влечуги и земноводни, включително около 50% от кафявите мечки и 20% от вълците в Европа (без Русия).

Областите на днешна Румъния от 5 в. пр.н.е. са населени от племената на даки по горното течение на Дунав и гети по долното течение на Дунав.

През 70 г. пр.н.е. се образува единна и независима държава „регат“ Дакия начело с Буребиста и със столица Арджедава до р. Арджеш, а по-късно столица става Сармизегетуза в Южна Трансилвания.

През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян и е превърната в римска провинция.

След напускането на римската администрация през 275 г. свободните даки отново станали преобладаващо население в тези земи. На същата територия живеели също гети и римляни, а по-късно (след 6-ти век) – и славяни.

След 8-ми век големи части от територията са в границите на Българската държава.

През 14-ти век възникват княжествата Молдова и Влахия.

През 16-ти век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия.

Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.