Чешката република , съкратено Чехия , е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия, Моравия и Чешка Силезия. Площта ѝ е 78 865 km2, от които 77 288 km2 суша и 1 577 km2 водна площ.

Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със славяните, чиято първа значима държава – Великоморавия – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия Бохемско кралство става част от Свещената римска империя. То достига своя апогей под управлението на Карл IV, който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на Карловия университет през 1348. Именно един от неговите ректори, Ян Хус, дава началото на чешката Реформация и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с Хабсбургите чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския национализъм през 19 век. Краят на Първата световна война позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 става част от Източния блок и просъществува до 1993 година, когато от нея се отделят Чехия и Словакия.

Днес Чехия е демократична страна с високо развита, разнообразна икономика.

Площта на Чешката Република е 78 864 km2. Страната граничи с Полша (граница с дължина 658 km) на север, Германия – на северозапад и запад (646 km), Австрия – на юг (362 km) и Словакия на изток (214 km). Общата дължина на границите е 1880 km.

Чешкият ландшафт е доста разнообразен. Западната част, Бохемия, лежи в басейните на реките Елба (Лаба) и Вълтава, заобиколени от предимно ниски планини (Судетите и Кърконоше), където се намира най-високата точка на страната – връх Снежка с височина 1602 m. Моравия, източната част на страната, също е доста хълмиста и лежи в басейна на река Морава, а оттам извира и река Одер (Одра). Реките на Чехия, която няма излаз на море, се оттичат в три морета: в Северно, Балтийско и Черно море.

Голяма част от територията е заета от планински и хълмисти възвишения. Чешкият масив принадлежи към Средноевропейските херцински планини, които се простират от североизточна Франция до Моравия. Там възвишенията постепенно преминават към Карпатите. В сърцето на страната е разположен Бохемският басейн, чиято северна част – Чешката равнина – е по-ниска и равнинна. Той е обграден от няколко планински вериги, сред които Судетите и Рудните планини на север, Чешки лес на запад и Шумава на югозапад. Първите са сред най-гъсто населените региони на Чехия, докато Шумава е сред най-слабо населените. Моравия се отличава с по-нисък терен и низини области в централните и южните ѝ части, които са част от дунавския басейн. На север преобладават пясъчникови възвишения с дълбоки долини.

Чехия се отличава с разнообразие от почви, включително черноземни и качествени кафеви в сухите низини. В по-влажните райони се срещат подзолисти, а за високопланинските области са характерни каменистите планински почви. Около басейните на големите реки се срещат алувиални покривки. За хребетите в източната част на страната са характерни тежки глинести почви.

Климатът в Чехия е умереноконтинентален, с горещи лета и облачни, студени зими, през които вали сняг. Времето в Чехия през лятото е достатъчно постоянно и приятно, тъй като планините, заобикалящи Чехия, не дават възможност за проникването на силни ветрове. Умереното влияние на Атлантическия океан намалява осезаемо от изток на запад, но на по-малка надморска височина средните годишни температури са относително еднакви из страната. Температурите могат значително да надвишат +32° в Прага през юли, и на паднат под -17° в Хеб през февруари. Годишните валежни количества варират от 450 mm в централния Бохемски басейн до 1500 mm по ветровитите склонове на Кърконоше. Най-сухият месец е февруари, а най-влажният е юли.

Гористите местности са характерни за Чехия въпреки обезлесяването за селскостопански цели и дърводобива. По надморска височина, най-разпространените дървесни видове са дъб, бук и смърч. По най-високите части се срещат видове, характерни за тайгата и тундрата. В алпийската природна зона се срещат и ниски храсти и треви. Голямо е биоразнообразието при фауната – сред по-едрите животни са мечките, вълците, рисовете и дивите котки. Във водните басейни и горите се срещат и по-малки животни като видри, норки и мармоти. Сред птиците най-често срещани са патици, диви гъски и фазани.