Гърция, официално Гръцка република, е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Република Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите минават Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1 140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма, редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика, с високи доходи на населението и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света).Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година, на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005.Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.

Гърция е разположена в Европа, в южната част на Балканския полуостров. Основната част от територията ѝ се състои от планински земи, издадени в морето на юг от основната част на Балканския полуостров, завършващи с Пелопонеския полуостров. Последният е разделен от сушата посредством Коринтския канал, както и Патраският, Коринтският и Саронският заливи. Поради разчленения характер на бреговете и множеството острови, Гърция има 12-тата най-дълга брегова линия в света с дължина от 13 676 km. Сухоземните ѝ граници възлизат на 1228 km – 494 km с България, 282 km с Албания, 246 km с Република Македония и 206 km с Турция. Общата площ на Гърция е 131 957 km². Страната е разположена между 34° и 42° с.ш. и 19° и 30° и.д.

Гърция има голям брой острови – между 1200 и 6000 в зависимост от дефиницията, от които 227 са населени. Най-големият от тях е Крит, следван от Евбея, Родос и Лесбос. Островите са групирани в няколко големи архипелага – Арго-Саронски около Атина, Цикладски острови в централно Егейско море, Северноегейски острови около бреговете на Турция, Додеканези между Турция и Кипър, Северни Споради около бреговете на Евбея и Йонийски острови в Йонийско море.

Около 80% от територията на Гърция се състои от планини и хълмове, което я прави една от държавите с най-много планини в Европа. Най-високият връх е Митикас (2917 m) в планината Олимп. На запад се намира планината Пинд, която е естествено продължение на Динарските планини. Най-високият ѝ връх е Смоликас (2637 m). Пинд се простира и на юг, през централен Пелопонес, продължава по островите Китера и Антикитера и завършва на остров Крит. Върховете по тези острови преди много години са били част от планини, които са потънали в морето. В североизточна Гърция се намира южният дял на Родопите. Тази част от страната е покрита и с гъсти гори.

В Тесалия, Централна Македония и Тракия преобладава равнинният релеф. Там са разположени по-голямата част от земеделските стопанства в Гърция, което прави тези региони важни от икономическа гледна точка.

Климатът е субтропически или също средиземноморски. Зимата е хладна и влажна, а лятото е горещо и сухо. Често през лятото стават пожари.

Гърция има няколко големи реки, сред които Алиакмонас (Бистрица), Стримонас (Струма), Аксиос (Вардар), Нестос (Места) и Еврос (Марица). Големите езера в Гърция са Преспанско езеро, Корония (Лъгадинско) и Волви (Бешичко).

В Гърция се зараждат първите европейски цивилизации – цикладската в Егейско море, минойската на о-в Крит и микенската в континентална Гърция. По-късно се развиват редица градове-държави, някои от които създават колонии по бреговете на Средиземно море (вкл. днешните южна Италия и Франция), Мала Азия и Черно море. Техният културен и икономически разцвет дава началото на т.нар. Класически период на Гърция, когато се полагат основите на демокрацията, на европейската наука, архитектура, литература, изкуство и философия, най-вече под опеката на Атина.

Между 499 и 449 година преди Христа Атина в съюз със Спарта водят серия от успешни войни с Персия. Разривът между Атина и Спарта след края на гръко-персийския конфликт довежда до Пелопонеските войни, които значително отслабват в икономическо отношение и двата полиса. Тези междуособици стават причина за възхода на Тива, а на по-късен етап – и на Македония, която под ръководството на Александър Велики обединява гръцкия свят и нанася окончателно поражение на Персия. В този период гърците завладяват огромни територии и основават свои градове в централна Азия и северна Африка. Походите на Александър поставят началото на Елинистическата епоха и разпространението на гръцката култура над голяма част от античния свят. Близо два века след началото на тази епоха – през 146 г. пр. Хр., римляните завладяват Гърция и слагат край на културния подем. Много гърци бягат от римската власт в свои градове из Близкия изток и Африка, като Александрия, Антиохия и Селевкия.Римската империя възприема много аспекти на гръцкото общество и бит, включително митологията и методите на строителство.

Пантеонът в Рим, ярък пример за гръцко архитектурно и религиозно влияние в Римската империя

Към 330 година след Христа упадъкът на Рим е очевиден, и в резултат на смесването на римската и гръцката култури на изток се обособява Византия с център Константинопол. В края на 5-ти век Западната империя престава да съществува, и Византия остава единственият пряк наследник на Рим. Византийската империя просъществува още 1123 години – до 1453 година, когато е окончателно завладяна и унищожена от османските турци. Гръцката интелигенция от Византия впоследствие избягва в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на Ренесанса, който е повлиян от древногръцките произведения на изкуството и философия.Въпреки това гръцкият народ запазва своята идентичност под османско владение благодарение на гръцката православна църква.

Между 1821 и 1829, гръцкият народ води успешна война срещу османската власт (Гръцка революция) и през 1830 година се създава независимата Първа гръцка република. За първи министър-председател е избран Йоанис Каподистриас, но след неговото убийство Великите сили установяват монархия начело с баварския принц Ото (Отон). През 1843 година избухва въстание срещу неговото управление, в резултат на което се създава нова конституция. Въпреки това Ото продължава да управлява авторитарно, което става причина за детронирането му през 1863 година и идването на власт на датския принц Вилхелм под името Георгиос I. През 1877 година премиер става Харилаос Трикупис, който ограничава кралската власт и чието управление се характеризира с икономически подем и развитие на инфраструктурата.

Епохата на Боговете

Както съседите си, гърците вярвали в пантеона на боговете и богините, които били свързани със специфични аспекти от живота. Например Афродита била богинята на любовта и красотата, докато Арес бил богът на войната, а Хадес бил богът на подземното царство. Някои божества, като Аполон и Дионис, разкрили сложни индивидуалности и имали смесени функции, докато други, като Хестия (буквално „огнище“) и Хелиос (буквално „слънце“), били малко повече от олицетворения. Имало също и божества, специфични за определени места, като: речни богове, нимфи на изворите, пещерите и горите. Местни герои и героини често били почитани на гробовете си от хората на околните области.

Първите Богове

Един вид разказ за епохата на боговете разказва историята на раждането и конфликтите на първите божества: Хаос, Никта (Нощ), Ерос (Любов), Уран (Небето), Гея (Земята), титаните и триумфът за Зевс и олимпийците. „Теогония“ на Хезиод е пример за такъв вид разказ. Това било и тема на много загубени поеми, включително тези, които са приписвани на Орфей, Музей, Епименид, Абарис и други легендарни пророци, които били използвани в частни пречистващи обреди и мистерии. Няколко части от тези трудове са оцелели в цитати на неоплатонични философи и неотдавна открити късове папирус.

Олимпийските Богове

След поражението на по-старите богове от олимпийците се появили други митове, разказващи историята на сътворението, борбите и подвизите, както и последвалото възкачване на Олимп на някои богове от по-младото поколение: Аполон (бог на слънцето), Хермес, Атина, и т.н. Омировите химни са най-старият източник на този вид истории. Те често са тясно свързвани с култови центрове на боговете: „Омиров химн на Аполон“ е сбор на два по-ранни разказа: първият е за раждането му при Делос, а вторият – за управлението му над оракула на Делфи. Подобен е и „Омиров химн на Деметра“, разказ за отвличането на Персефона от Хадес, описващ история от Елевзинските мистерии.

Епохата на Боговете и хората

Между епохата, когато боговете не живели сами и епохата, когато божествената намеса в човешките дела била ограничена, имало свързваща преходна епоха, в която боговете и хората се смесили свободно.

Най-популярният вид разказ, в който се срещат богове и ранни хора, включва съблазън или похищение на смъртна жена от мъжки бог, което завършва с раждането на героично потомство. В няколко случаи женско божество се бракосъчетава със смъртен мъж, както в „Омиров химн на Афродита“, където богинята преспива с Анхиз, за да роди Еней. Сватбата на Пелей и Тетида, от която се появил Ахил, е друг такъв мит.

Друг вид разказ ни въвлича в присвояването или откриването на някои важни културни творения, например когато Прометей краде огън от боговете или когато Тантал краде нектар и амброзия от масата на Зевс и го дава на своите съграждани, разкривайки им тайните на боговете. Или когато Прометей или Ликаон измисля жертвоприношението, а Деметра показва земеделието и мистериите на Триптолем, или пък когато Марсий измисля аулата (вид свирка) и участва в музикално състезание с Аполон.

Има и много други различни разкази.

Епохата на Героите

Епохата на героите включва величествените събития около Херкулес, които са в нейната зора, походът на аргонавтите и Троянската война. Троянската война приблизително маркира края на героичната епоха.