Република Македония (на македонска литературна норма: Република Македонија) е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония (БЮРМ, англ. FYROM, фр. ARYM). Република Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía). Името на античните македони – Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) – висок, изтънен, имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“, и се е отнасяло до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.

През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните, докато северозападната част е населявана от племето дардани, а югозападната от племената енхелейци, пелагони и линкести, първите две от които илирийски, а вторите – молоски.

Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.

През 356 пр.н.е. Филип II Македонски присъединява Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп). Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – Дропион, като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр.н.е. регионът е включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония. Въпреки това, Дардания продължава съпротивата, като областта (вкл. Скопско) попада под римска власт чак през 28 г. пр.н.е. При управлението на Диоклециан провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония попада във втората, чиято столица е град Стоби. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския

Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 764 м.

Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Република Македония има три национални парка – Пелистер в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата – Езерани и Ясен.